Определение
Разширителните карти са печатни платки, които могат да бъдат поставена в разширителен слот на дънната платка. Ролята на тези карти е да разширяват функционалността на вашия компютър. Те обикновено се свързват чрез PCI Express или PCI интерфейса, предлагайки голяма съвместимост и бързина за зареждане.
Най-често използваните разширителни карти
Мрежова карта (Ethernet LAN card)
Основен компонент, необходим за включването на един компютър в мрежа това е мрежовата интерфейсна карта – NIC (Network Interface Card). Нарича се още мрежова адаптерна карта. Въпреки, че повечето модерни дънни платки имат граден гигабитов Ethernet, много по-старите модели изискват Ethernet карта. Освен това, ако искате да добавите допълнителен Ethernet порт, ще ви е необходима една от тях.
Интерфейсът на мрежовите карти освен PCI, може да бъде USB, PCMCIA и т.н.
Мрежова карта (Wireless)
Инсталираните мрежови карти в днешните мобилни компютри са безжични, за да може машината ви да се свърже с Wi-Fi сигнала. Обикновено те са разположени на M.2 слот. Разбира се безжични мрежови карти могат да се инсталират и в настолните компютри. PCI Express Wi-FI е предпочитания вариант, но се среща и вариант PCI, PCMCIA или USB Wi-Fi адаптер.
Звукова карта (sound card)
Звуковата карта (sound card) е разширителна карта, която позволява въвеждането/извеждането на звук от/в компютъра, под контрола на компютърна програма. Тя е задължителен елемент за работа с мултимедийни приложения. По своята същност представлява платка, която се поставя на дънната платка на компютъра. Почти всички съвременни дънни платки притежават вградени звукови карти, което прави използването на отделна звукова карта ненужно, освен от потребители с високи изисквания за качествен звук.
